ЗАЩО СА НУЖНИ АКТИВНИТЕ МЕДИТАЦИИ?

Съвременният човек  е едно напълно ново явление. Нито един традиционен метод не може да се прилага такъв, какъвто е създаден, защото съвременният човек не е съществувал никога по-рано. Поради това всички традиционни методи донякъде са станали неподходящи.

Например, тялото се е променило толкова много. То е толкова упоено, че нито един метод не би могъл да е полезен. Днес цялата атмосфера е изкуствена: въздухът, водата, обществото, условията на живот. Нищо не е естествено. Роден си в един изкуствен свят. Затова и традиционните методи днес ще се окажат вредни. Те трябва да се променят съобразно съвременните условия.

И още нещо: качеството на ума по същество се е променило. По времето на Патанджали (най-известният коментатор на Йога), центърът на човешката личност не е бил мозъкът; било е сърцето. А преди това центърът не е бил даже сърцето. Центърът е бил още по-ниско, близо до пъпа. Центърът е бил дори още по-отдалечен от пъпа. Сега центърът е мозъкът. Затова и хората са така привлечени от ученията на Кришнамурти. Няма нужда от метод, не е необходима техника – само разбиране. Но ако разбирането е само вербално, единствено интелектуално, нищо не се променя, нищо не се трансформира. То отново се превръща в натрупване на знания.

Методите, които аз използвам, са по-скоро хаотични, отколкото систематични, защото един хаотичен метод е много полезен за изтласкването на центъра надолу от мозъка. Центърът не може да се изтласка надолу чрез никакъв систематичен метод, защото систематизирането е дело на мозъка. Чрез систематизирания метод мозъкът ще се подсили; в него ще се влее още енергия. Хаотичните методи неутрализират мозъка. Той няма какво да върши. Методът е толкова хаотичен, че центърът автоматично се изтласква от мозъка към сърцето. Ако прилагаш моят метод на Динамична медитация енергично, несистематизирано, хаотично, центърът ти се измества в сърцето. Тогава настъпва катарзис.

Катарзисът е необходим, защото сърцето е толкова потиснато заради мозъка ти. Мозъкът е превзел толкова много от съществото ти, че той те доминира. Не е останало място за сърцето, затова и копнежите на сърцето са потиснати. Ти никога не си се смял от сърце, никога не си живял от сърце, никога не си правил нещо от сърце. Мозъкът винаги се захваща да систематизира, да прави нещата математически, и сърцето е потиснато. Така че най-напред е необходим хаотичен метод, за да изтласка центъра на съзнанието от мозъка към сърцето.

След това е нужен катарзис, за да се освободи сърцето, да се отхвърлят потисканията, да се отвори сърцето. Ако сърцето олекне и се освободи от товара, тогава центърът на съзнанието се изтласква още по-надолу; той стига до пъпа. Пъпът е източникът на жизненост, той съдържа семето, от което идва всичко останало: тялото, умът, всичко.

Аз използвам хаотичния метод много внимателно. Систематичната методологията сега не може да помогне, защото мозъкът ще я използва като свой собствен инструмент. Нито пък може помогне сега напяването на бхаджани, защото сърцето е толкова обременено, че не може да разцъфти в истинско песнопение. Нужно е съзнанието да се изтласка към източника, към корените. Само тогава ще има възможност за трансформация. Затова аз използвам хаотични методи, за да изтласкам съзнанието надолу, далече от мозъка.

Винаги когато си в хаос, мозъкът спира да работи. Например, ако караш кола и изведнъж някой изскочи пред теб, ти реагираш толкова внезапно, че това не може да е дело на мозъка. Мозъкът се нуждае от време. Той премисля какво да прави и какво да не прави. Затова когато има опасност от инцидент и ти натиснеш спирачката, имаш усещане близо до пъпа, сякаш стомахът ти е този, който реагира. Опасността от инцидент е изтласкала съзнанието ти към пъпа. Ако инцидентът можеше да се определи предварително, мозъкът тогава би могъл да се справи с него; но когато си изправен пред инцидент, тогава се случва нещо непознато. Тогава забелязваш, че съзнанието ти се изместило към пъпа.

Ако попиташ един Дзен монах: „Откъде идват мислите ти?“, той слага ръце на корема си. Когато западняците за пръв път се срещнали с японски монаси, те не могли да ги разберат. „Каква глупост! Как е възможно да мислиш с корема си?“

Но в този  Дзен отговор има много смисъл. Съзнанието може да използва всеки център на тялото, а центърът, който е най-близо до първоизточника, е пъпът. Мозъкът е най-отдалечен от първоизточника, така че ако жизнената енергия се движи навън, центърът на съзнанието ще стане мозъкът. Ако жизнената енергия се движи навътре, накрая пъпът ще стане центърът.