Разговора води: Иван Рачев
Направи стъпката, подпиши Европейската гражданска инициатива за Безусловен Базов Доход, тук: https://eci.ec.europa.eu/014/public/#/screen/home
Г-н Кирилов, ако до 25 септември 2021 г. за инициативата наистина гласуват над 1 млн. европейски граждани, какво трябва да се случи по процедура?
Ако инициативата успее, Европейската комисия проверява данните на всички гласували и издава специален документ, въз основа на който ние – инициаторите, трябва да се явим пред комисията и да изложим всички свои аргументи в полза на безусловния базов доход. Ако успеем и комисията се съгласи с нас, ще бъде разработен проект на законодателен акт. Ако и депутатите в Европейския парламент гласуват „За“, всяка държава-членка ще бъде длъжна да разработи свой собствен закон за базовия доход, съобразен с националното й законодателство, с възможностите на националната й икономика и със съдържанието на договора й с Европейския съюз.
Няма ли да е по-лесно въпросът да бъде решен с приемането на регламент, задължителен за всички?
Може, но не би трябвало. Всяка държава е подписала с ЕС специфични договори за присъединяване. Националните законодателства също са много различни. За икономиките – да не говорим. Въз основа на публични данни, ние сме изчислили какъв би бил базовият доход във всяка държава-членка, ако чудото се случи днес. Разликите са от земята до небето. С най-висок базов доход е Люксембург – 1350 евро, а с най-нисък е България – 420 евро. Лично аз обаче не изключвам възможността да се стигне и до приемането на регламент. По една много проста причина: от кризата през 2008 г. насам абсолютно всички пенсионни, социални и тем подобни фондове, са в състояние на перманентен фалит.
Не драматизирате ли излишно?
Не. Тези фондове се издържат по две направления – от хората, които работят, и от качеството, с което управляват парите в тях.
Давам конкретен пример с България. След 5-7 години, ако нещата у нас не се променят радикално, пенсионерите ще бъдат с един милион повече от работещите. С частните пенсионни фондове „работата“ е ясна – с онова, което ще получава всеки „вложител“ месечно, трудно може да си купи храна дори за половин седмица. Ако не фалират дотогава – поради липса на възможности за доходоносни инвестиции.
Големият проблем е с НОИ, който се „пълни“ само от работещите. Те, обаче, ще са с милион по-малко. И какво ще се случи тогава? Същото се отнася и до държавния бюджет: по-малко работещи – по-малко данъчни постъпления. Тази „диагноза“ е валидна не само – за България, но и за целия Европейски съюз.
Добре, след като няма да има пари за пенсии, откъде точно ще се намерят парите за безусловния базов доход?
Едва ли ще изненадам читателите на „БАНКЕРЪ“, но в България всяка година се крадат между 3 и 10 милиарда лева.
Само?
Някои хора говорят за два-три пъти по-големи суми, но да не бъдем чак толкова черногледи. Тези пари винаги ги е имало в бюджета. Или по-скоро – би трябвало да ги има, ако не бяха откраднати, спестени от данъци или раздадени с предизборни или някакви други цели. Така че въвеждането на базовия доход задължително трябва да бъде съпътствано от безкомпромисно запушване на бюджетните дупки, довършване на електронното управление, радикална административна реформа и правилно преразпределение на публичните финанси.
И смятате, че чрез базовия доход източването на държавната хазна ще бъде прекратено?
В огромна степен да, защото въвеждането му изисква нова управленска философия и радикални законодателни промени. Голямата грешка, която всички допускат е, че гледат на базовия доход като на екстра или като на социална помощ. Всъщност, базовият доход е граждански дивидент.
Например, аз ще получавам по 1000 лв. на месец, само защото съм гражданин на Република България?
Не съвсем. Вие наистина ще получите 1000 лв., защото живеете и работите тук, но ще имате право да ги харчите само в България. С други думи – имате задължението да върнете тези 1000 лв. обратно в националната икономика. Нямате право да харчите базовия доход зад граница, нямате право да пазарувате с него по интернет, нямате право да го пестите или да го давате назаем. На 1-во число получавате 1000 лева, на 30-то число трябва да сте ги похарчили. Каквото остане – връща се директно в бюджета. А на следващото 1-во число получавате отново 1000 лева. По този начин, основната част от икономиката ще излезе на светло, защото никой не може да краде. Колкото до другите приходи – заплати, пенсии, наеми, хонорари, дивиденти и т.н. – с тях всеки може да прави каквото си пожелае. Да ги харчи в която си точка на света пожелае, да ги спестява в банка или пък да си ги крие вкъщи – под дюшека, в мазето, на тавана…
Звучи по-утопично и от светлия комунизъм, когато всеки щеше да получава според потребностите и възможностите си.
Мога да обясня нещата и по сложен начин, но е по-добре хората да разберат за какво наистина става дума. Приемаме, че в България живеят 7 млн. граждани и всеки от тях получава по 1000 лв. базов доход на месец. Това прави 7 милиарда. Оттук нататък, обаче, всеки започва да пресмята колко пари са необходими за една година…
Е, колко да са – някакви си 84 милиарда…
Няма такова нещо. При 7 милиарда базов доход са необходими само още 7 милиарда – за да го гарантираме.
Значи идеята е тези 7 милиарда да се въртят по народната схема „Ти не мене, аз на тебе?“
Точно така. Базовият доход се дава на хората като граждански дивидент, а те го харчат само в националната икономика на държавата.
Как ще бъде гарантиран този кръговрат?
Много лесно. Личните карти стават разплащателни средства. Вие получавате базовия си доход по специална лична сметка, а в търговските обекти се инсталират специални ПОС терминали. Купуваш си храна, книги, дрехи, билети за театър или каквото сметнеш за необходимо – плащаш с личната карта и готово. Излезеш ли в чужбина, на границата чекират личната ти карта и достъпът до сметката ти временно е спрян. Върнеш ли се – всичко започва отначало.
Стана още по-утопично. Ние едни 3000-4000 машини за гласуване не искаме да осигурим вече десетина години, ще въвеждаме плащане с лични карти чрез 100 000 – 200 000 специални пос-терминала! Не стана ясно обаче откъде ще дойдат парите…
Рано или късно ще стане, защото нямаме друг избор. В момента икономиката се издържа само от работодателите, но те вече не могат да го правят. Старите пазари се затварят, нови пазари не се отварят и бизнесът изпада в колапс. Затова държавата и работниците трябва да поемат своята солидарна отговорност. Ако бъде въведен, базовият доход ще направи точно това – ще разпредели тежестта поравно между държавата, бизнеса и гражданите. Публична тайна е, че държавата преразпределя не по-малко от 40% от бюджета. Защо? Не може ли 30% от тези средства да отидат у гражданите и бизнеса, а държавата да преразпределя само 10 на сто?
И какво предлагате вие?
В момента имаме: данък „Дивидент“ – 5%, данък „Печалба“ – 10%, данък „Общ доход“ – 43%, ДДС – 9 и 20%, акцизи, данък сгради, такса смет, пътен данък и т.н. Когато се съберат всички тези числа, ние отиваме на близо 120% данък върху 100 лева. Затова е пълна измама хвалбата, че България била данъчен рай с 10% плосък данък. И затова всички чуждестранни инвеститори бягат.
Предлагаме данък „Дивидент“ и данък „Общ доход“ да изчезнат, не са ни нужни. Остават данък „Печалба“ – 10%, акцизите и ДДС, чиито размери се изчисляват така, че системата да издържи, но основният ДДС– няма да надвишава 35 процента. За определени стоки ще бъде въведен данък „Лукс“ на базата на ДДС.
Тези три данъка за абсолютно достатъчни. Защото, когато не събираш всички останали налози, спокойно може да се освободиш от хилядите служители, които се занимават с тяхното събиране и с „преследването“ на неизрядните платци. Съкратените обаче няма от какво да се страхуват, защото ще получават базов доход и спокойно могат да помислят за преквалификацията си.