„Зрелостта няма нищо общо с натрупания през живота ти опит. Тя има нещо общо с твоето вътрешно пътуване, с твоята вътрешна опитност.

Колкото по-надълбоко човек навлиза в себе си, толкова по-зрял е той. Когато е достигнал до самия център на своето същество, той е напълно зрял. Но в момента, в който изчезне личността, остава само присъствието. Аз-ът изчезва, остава само тишина. Знанието изчезва, остава само невинност.

За мен, зрялост е другото име на осъществяването: ти си достигнал до реализирането на своя потенциал, той е станал реален. Семенцето е тръгнало на едно дълго пътешествие и е разцъфтяло.

Зрелостта има аромат. Тя придава на човека една безкрайна красота. Тя му придава интелигентност, възможно най-голямата интелигентност. Тя го превръща единствено в любов. Действията му са любов, пасивността му е любов, животът му е любов, смъртта му е любов. Той е просто едно цвете на любовта.“

Osho